Снимка: от отворени източници
Психолози обясняват защо е опасно да се казват тези думи
В брака се случват кризи, но когато съпругата постоянно хвърля цялата вина върху мъжа си, това се превръща в опасен сигнал. Психолозите предупреждават: навикът да обвинявате партньора си за собствените си неуспехи разрушава доверието и задълбочава конфликтите, пише Your Tango.
Защо съпругите обвиняват съпрузите си?
Причините могат да бъдат много – от защитни механизми и нежелание да признаят собствената си отговорност до реално усещане за липса на подкрепа.
„За да сте истински щастливи в една връзка, трябва да обръщате внимание на себе си, а не на партньора си“, обяснява психологът Джефри Бърнстейн.
11 типични фрази за обвинения
Експертите подчертават най-често срещаните твърдения, които съпругите използват, когато прехвърлят всички проблеми върху съпрузите си:
- „Всичко е по твоя вина“ – класически начин за избягване на отговорност.
- „Ти никога не слушаш“ – показва липсата на усещане за чуваемост.
- „Ако ме беше послушал, нищо от това нямаше да се случи“ – форма на манипулация и прегазване.
- „Ти никога не ме подкрепяш“ – обвинение в липса на внимание и помощ.
- „Ти си причината да съм толкова нещастна“ – нездравословно прехвърляне на щастието само върху партньора ви.
- „Ти не ме разбираш“ – сигнал за емоционален срив във връзката.
- „Ти само ме използваш“ – усещане, че любовта е изчезнала.
- „Винаги аз съм лошият“ – игра на жертва и обръщане на ролите.
- „Никога не правиш нищо както трябва“ – завишени очаквания и постоянна критика.
- „Ти си толкова разочароващ“ – начин да изразите неудовлетвореност, като си го изкарате на партньора.
- „Бих искала да приличаш повече на [кого-то другого]“ е опасно сравнение, което обезценява човека.
Постоянните обвинения създават порочен кръг: мъжът се чувства виновен и се дистанцира, а съпругата е още по-убедена, че той „не отговаря на нейните очаквания“. В резултат на това конфликтите ескалират, а разговорите се превръщат в оплаквания.
Експертите съветват да се обръща внимание на тези фрази като на алармени камбани, които сигнализират за необходимостта от откровен диалог или дори семейна терапия.
